Оригинален текст
Дочух забравен дрезгав глас на корабна сирена,
внезапно детството в Бургас проплака вътре в мене,
спомени, далечни дни, възкръснаха от мрака
заляха ме лицата им - изгубени деца,
изплуваха самотни от дълбоката вода.
Преплува гарда цар Нептун и слезе от вълната,
извади верния харпун и грумна се в тълпата,
моряк преплете крак във крак пиян до козиркаата,
Нептун нали е стар зевзек почерпи го с геврек,
а моста с босите крака далдиса във нощта.
Звезди играят на билярд по лунната пътека,
морето - разтопен асфалт обърна гръб полека,
луната цялата в брокат, премина по паважа,
след нея хукна куц пират с настръхнал бакенбард,
спасителят на плажа, пак и стана бодигард.
Запали нежно своя фар света анастасия
заспа под масата рибар във старата гемия
калмар играеше комар със мнителна писия,
заби му тя един шамар, той стана кепазе,
скарида го изпържи и поднесе за мезе.
Размахват перки по брега делфинки и акули,
кривраг очите си събра от завист ги опули
на изгрев морски капитан изкара свойта лодка,
напълни мрежите с калкан, обърна литър ром,
във златна котва морска котка яхна морски кон.
От гларуси и от пегас дочувам нежен крясък,
ах свиден див и мой бургас събран във шепа пясък,
и сякаш бисери валят от Божиите зеници,
часовник, шпарц и булевард, артисти и море,
единствени на този свят под бургарското небе.