Гледай видеото
Оригинален текст
Добре живяхме конче мое, но живота
за малко ни е даден само, само да извикаш.
Но днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.
Летеше твоят шал, препускаше душата,
а подир тебе аз едно, едно сърце двуного.
И щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от бога.
Припев:
Ах прости ми мое конче ненадминато,
тръгваш ти и дълго в мен звънят копита.
Ах прости ми мое конче ненадминато,
полетяло към безкрая на звездите.
Да можех бих ти дала от моите години,
звънчета ще ти дам да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето, сърцето му е синьо,
дори часовника ти давам, само да останеш.
Но, ето вятърът отново рог надува,
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам белият ти белег и черният целувам,
нима ще ме оставиш, конче мое?
Припев.
Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси
прости ми мое конче, конче ненадмито.
Как страшно ще се вее твоят алаброс
ще свети като слънче в гилотината.
Припев.
Музика: Тончо Русев
Текст: Борис Христов
Аранжимент: Константин Цеков
Видеото е добавено от VAK
естрада