Гледай видеото
Оригинален текст
Спуска се лятна вечер
уморено над моя град.
Тихо въздиша глас на китара
в морския булевард.
Вятър полъхна нежно
и погали със хладна длан.
Струя издигна чак до небето
пълен с деца фонтан.
Припев:
Отвори фарът жълто око.
Денят съблече бяло сако.
Намери бряг една изгубена вълна.
Засвири гларус на саксофон.
Подеха чайки тъжния тон.
Потегли облакът стар
към своя син олтар.
Върни се първа любов, върни,
поне за миг във съня.
Запали фарът за тебе свещ
за да намериш път в нощта.
Старци със чаши вино
мълчаливо броят звезди.
Търся напразно в празно казино
влюбени в мен очи.
Дансинг и танц забравен
викат спомена – кораб бял.
Сън е животът кратък и странен
зло и добро видял.
Припев:
Поспри за малко лудия бяг.
Тук те очаква старият бряг.
Блуждаеш нейде там
без дом, без обич, сам.
Ще се превърнем след този бяг
във шепа пясък от морския бряг
Вълните ще заличат
самотните следи.
Върни се първа любов, върни,
поне за миг във съня.
Запали фарът за тебе свещ
за да намериш път в нощта.
Запали фарът за тебе свещ
за да намериш път в нощта.