Гледай видеото
Оригинален текст
Мария се завръща по лунно време в къщи,
понесла във ръцете си обувки и мечти.
Промъква се на пръсти, баща й да не чуе,
но тази нощ нарочно той я чака и не спи.
Мърмори сърдито, колко крив му е светът,
предишното момиче днес е хубава жена.
Ах, нима, нима е забрави, как същото небе
изпращал е момиче, със обувки във ръце.
Татенце няма как, приеми това -
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Татенце няма как, приеми това -
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Мария се завръща по лунно време в къщи
открила най-голямото вълшебство - любовта!
А майка и не мигва, притихнала я чака
готова да прикрие в мрака своята сълза.
Баща й мърмори - колко крив му е света,
предишното момиче днес е хубава жена,
ах, нима, нима е забравил, как под същото небе
изпращал е момиче със обувки във ръце.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Мария се завръща по лунно време в къщи,
понесла във ръцете си обувки и мечти.
Промъква се на пръсти, баща й да не чуе,
но тази нощ нарочно той я чака и не спи.
Мърмори сърдито, колко крив му е светът,
предишното момиче днес е хубава жена.
В тази приказка стара, стара колкото светът
Мария ще очаква утре свойта дъщеря.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.
Татенце няма как - приеми това
друг обича тя - твойта малка дъщеря.