Оригинален текст
Вън вали дъжд, един сребърен дъжд
шушне пред мен избуялата ръж,
кленът стар приказка пак ми чете,
и аз съм наново малко дете.
Вятърът маха ми с мокри крила,
за да ми каже:"Ела!"
Къщата днес, колко тиха е пак
мама чака отвън на високия праг.
С мойто джудже, дето все не расте
и аз съм наново малко дете.
Вятърът маха ми с мокри крила,
за да ми каже: "Ела!"
Вън вали дъжд, един сребърен дъжд,
мойта душа е път през синята ръж.
Мойта душа е път през синята ръж.