Гледай видеото
Оригинален текст
Стано, бяла Стано, знаеш ли, помниш ли,
кога е бивало [??] година?
Всеки с братец бяга, с братец братовчеда,
и аз с братец бягам, с братец братовчеда.
Че той ма заведе в гора росенова,
росен да си бера, росенови китки.
Кога се наведох китки да си бера,
братец бе при мене и росен береше.
Кога се изправих, братец ми го няма,
братец ми го няма, любе е при мене.
Че той ме облече в юнашка премяна,
на глава ми тури юнашко калпаче.
Та че ма приведе през Будима града,
кой отде ма видя - на крака ми стана!
Сам си цар ма видя, на крака ми стана
и на мене дума, дума и продума:
Юначе, юначе, моминска прилико,
моминска прилико и царска изгоро!
Да беше девойка - коня си продавам,
коня си продавам, девойка да взема!
участва в албуми: Гласът на Тракия (2002)
народна