Гледай видеото
Оригинален текст
Нягол на Милка думаше,
Милке ле, първо венчило,
защо си толкоз весела?
Чи как да ни съм весела,
знаеш ли, любе, помниш ли,
кога се двама вземахме.
Ти беше чуждо аргатче,
пък аз бях клето сираче,
пък сега всичко имаме.