Гледай видеото
Оригинален текст
Присмя се Янка на Стоян,
че йе бил Стоян хайдутин,
на хайдутите вайвода.
Де сидял Стоян та слушал,
той са на Янка закани:
- Хай гиди Янке ден ки иде!
Дали та не ща изварди
на Хайдушкото кладенче,
изварди да та уловя.
Янкина стара майчица
легнала болна неволна
поиска вода студена
Янка се чуди и мае
как ще за вода да иде
на Хайдушкото кладенче
тя била хитра, разумна.
Метнала дюлбен на глава
връз дюлбен - було червено
връз було - китка зилена
на тънко кръстче - коланче
на бяла шийка - герданче.
Турила наниз алтъни
повела сестра за зълва
дигнала бели бакъри
отишла за вода студена
на Хайдушкото кладенче.
Там си завари млад Стоян,
млад Стоян млада вайвода.
На мрамур камък седеше
и тънка пръчка държеше.
Стоян се чудом зачуди
"Каква й таз булка туй време?!
Вчера бе Света Неделя.
Във село свтба нямаше,
ни в село, ни по селата,
пък сега булка под було"
Чи стана Стоян вайвода
право при Янка отиде
че й булото повдигна
и си на Янка думаше:
- Янке ле хитра, разумна,
не можа да ма надхитриш
нито да ма Янка измамиш
Глава ли да ти отрежа
или със назе заведа,
хайдушка булка да станеш?
Че я за ръка улови
и я във гора заведе
при своята вярна дружина.