Лоша компания

"Когато Господ ходил по Земята, като обикновен ненужен старик,
била му всяка работа позната и чувал всеки смях и стонен вик.
Подавал Господ всеки му ръка, съвети давал и в доброто се нядявал,
но хората не поумнявали и не разбирали какво е то доброто, какво е злото.
Господ видимо се уморил, отчаял се и се решил да се оттегли в небесата,
човечеството се обезверило, така безбожието се родило."

Попаднал в тази яма, наречена държава,
не съм единствен тоя, който полудява.
С живота под вежди се гледаме строго
и боря се с него доколкото аз мога.

Един ме наблюдава, а друг ме присвоява,
трети ме продава, за да оцелява.
За да оцелява всеки се спасява
и аз, и ти, и той, и ние, вие, свой.

Мечтаем за ливада в онзи щат Невада,
но винаги зависи и всичко е понякога.
Нито ми се пее, нито ми се смее,
а ми се живее!

Припев:
Има начин, има начин,
вашта мама, има начин.
Има начин, има начин,
има начин, има начин.

Говорят и приказват, че много аз се ежа,
но всякакви лайнари ме точат тук да режа.
До вчера мазни селяни, днеска вече граждани,
тълпата зарибяват, на варвари се правят.

Всяка втора пичка става тук певичка,
разтворената пазва акъла и показва.
Вдигнала краката, подарили и колата
и после за тълпата вече е звездата.

Политици, футболисти, певици и артисти
тънка лайсна майна, родна реч лайняна.
Нито ми се пее, нито ми се смее,
а ми се живее!

Припев:

Парламенти, президенти, партии, проценти,
вий сте вашта мама в гнойната ни рана.
На кого му пука тука в този глад и скука,
но балонът ще се спука и нещо яко ще запука.

Вярвам в звездите, защото тях ги има,
не вярвам в съдбата, пожелала да съм тука.
Евала Стоичков, евала Сираков
и всички от отбора прославили народа.

Малко са нещата с които се гордеем,
за туй с начална гама завършвам тази драма.
Нито ми се пее, нито ми се смее,
а ми се живее!

"Временно нямате достъп до този номер!"