Гледай видеото
Оригинален текст
Край че порутен, мрачен Божи храм, като бездомник бавно крача сам
и сякаш падам в черна яма там, защото теб те няма вече знам.
И нямам сили да заплача сам, защото си далеч от мене знам.(x2)
Вървя през тъмен и дъждовен град, и сам си шепа е човече млад,
не винаги е веселяво там, но без любов не може на света.
В живота ни се случва и това че бързо, бързо губим младостта.(x2)
Дори да гледам някога назад, все още мога духем чист и млад,
и ще вървя докрай по моя път, и пак ще гледам мълчалив и строг.
Нали ще пея песните в нове, до моя срок от Бога отреден.(x3)
До моя срок от Бога отреден.(x2)