Гледай видеото
Оригинален текст
Снощи те видяли нашенци край село,
казват, весел бил си, карал си кат’ хала.
Кривнал си калпака на бяло си чело
и от песента ти селото ехтело. (x2)
Вкъщи кат’ си отидох, пусто ми се стори,
майка ти във къта нещо си мърмори.
Целунах детето, то беше заспало,
викнах, та заплаках клета кат’ на умряло. (x2)
Няма ли за мене кой да замилее?
Няма ли за мене слънце да изгрее?
На гурбет замина, на гурбет далечен
и да се завърнеш не помисли вече.
Чуй ме ти, върни се, че години тежки
идат по-жестоки, идат по-неверни.