Оригинален текст
Караджа дума: “Русано,
Русано, росна ябълко,
Русано, росен босилек,
ти чула ли си, любе ле,
разбрала ли си, Русано?
Хората лошо хортуват,
че съм бил страшен хайдутин,
на хайдутите войвода.
Чудя са, мая, Русано,
кои балкани да хвана,
кои пътища да тръгна,
кат’ си ми мила, Русано,
пък ми е свидна рожбата,
рожбата, малка Евдокия.”
Докат’ са Стефан издума,
пътна се порта похлопа
и с ясен глас се обади:
“Тука ли Стефан Караджа?
Много му здраве носиме
от сливенските балкани,
от Сливен, от Хаджията.”