Ако ти кажа

Колко? Двама? Четири? ... Добре е... ще ни трябват май още статисти.

Само гледайте да не омекнете,
когато бийта с четата зачесваме!
От както имам си много фактори
няма не искам да чувам както спри.
По пътя ми не ще отркиеш преките,
рапът ми е гола вода, сметни к'ъв е с дрехите!
З-з-з-за т'ва не ма' е.. за тея дето ме съдят.
Колко по-истински мога да бъда?
Някой може би има същият чичо Огнян,
който няма да видиш, докат' не си с пари залян
или когат' душата ми е мир, а мисълта война,
'щот няма кво да спира над глават ми дъжда.
Мога дълго да скачам от темата в темите,
но говоренето за, не оправя проблемите.
Надали дявол ме иска, целта по-делеч е все колкот' по-близко е...

Харабия търся денем, нощем. Кат' имам искам още.
Бита си на бийт, разправям, гъна лоста, галя кошки,
колко мощни укротиха са, кротките - превъртяли.
Времето кат' лед разтапя се, разума сърцето мами.
И в сняг и в пясък, в тъга и в радост не губя хъс,
не съм последвал ятото, вдигнах високо среден пръст!
Па-пазя са от празни хитро нае*ано ясни.
Безпристрастен към стандарти, съучастник в убийство на мазни!

(х2)
Чувствата ще съм ти ранил, ако ти кажа през к'во съм бил,
ако ти кажа със кой вървя, ако ти кажа много неща!
Защо ми губиш времето с върпос след въпроса?
Изгубих летва в облаците - нося се, нося.

Fuck бе критик! Средният пръст ми е станал тик.
Мачкам та като бик... да та пропусна не бих!
Няма ли бас - няма и fun, няма ли звук не съм тва, което съм.
Познаваш човека, но не знаеш историята. Липсва ти практиката не само теорията.
Нека да говорят, те не знаят к'во ги очаква.
Никога на мене няма да ми млъкне устата.
Чувам вятър духа в листата,
усещам промяна, пренареждат се нещата.
Кажи "Чао" на старото мен, "Здравей" на новото me,
чувствам се променен, не съм същият като преди.

Като ни видиш знае се - винаги готови да покажем к'вото можем.
Още на 20, а вече сякаш времето остави трайни белези на всеки мой,
но идва моментът очакван! С мен са и знаят, че с тях съм! Ден не видях само сън,
щото трупаме опита нощем с луната наравно, брат, всичките отвъд и отвън са ми ясни!
Не падам до техния връх, целта е да стигнеш, а не да си пръв
и следата която оставиш да трае по-дълго от петната по блузата изцапана с кръв.
Не се чуди какво с моите нося!
Не ни вълнуват отговорите ти на въпроса дали...

(х2)
Чувствата ще съм ти ранил, ако ти кажа през к'во съм бил,
ако ти кажа със кой вървя, ако ти кажа много неща!
Защо ми губиш времето с върпос след въпроса?
Изгубих летва в облаците - нося се, нося.