¢ълзи

Не мога да спра стрелката,
но те не могат да спрат мен.
Излязъл съм от общака,
но общо взето не ме ебе.
Не мога да рисувам,
ама целия изрисувах ме.
Изрисувах ме...
Изрисувах ме...

Не искам да отида в ада
за т‘ва се вдигам до топлото небе,
не ме е страх да съм горе,
но за теб ще бъда долен човек.
Не мога да обещая,
ще млъкна тогава, когато едва сърцето ми спре.
А ми казваха „Не“. Нека ! Добре !
Сега съм тук, а вие сте – къде ?!

К‘ви са тия мисли в главата ми,
да не ги понасям кат‘ отпечатъци
да не ми се канят на неканени,
да не ми скачат, скачам им !
Главата ми падна под нулата
пак на високо по облаци
шум на безшумата.
Скочи от кулата
вече не виждаш и клетници
нямаш и вятърни мелници.
Никой над мене, нищо лично !
Защо ли съм такава личност ?
Ебал съм им swag-a и кича,
fake ми е и тяхната пищност.
Всичко минава през сито,
за това сме с моите отлично,
нощи обличам в циничност.
Ножове, всеки като психо
дните пази ни на тихо.
Говорят ли много, не неги понасям
малки души минават и за пясък
маска зад маска, все едно театър.
Дишате мъгли, имаш, духни вятър.
И нека от тука нататък,
тях да ги тегне упадък,
моите да са като от камък
заедно всичките замък,
за тях да няма и залък.
Не мога да ги трая от малък.

Не мога да ги трая, не мога да ги трая !
Знам, много се паля. Ама много се праят.
Ако ги видя брат, тряя да им бая.
Не мога да ги трая, не мога да ги жаля,
май прекаляват, не не мога да ги трая.
Нека да лаят брат, после да падат.

Вдигам котва, имам крайна цел,
за бурните води бъди Майкъл Фелпс .
Ще ме откриеш на дъното като келп,
нищо не дължа, never ask for help !
Двама сме в еднаква драма, нека мразят
покрай мене карма, карма, карма.
Успеха гоня, като кучето салама
и очаквам само да го барна.
Ти гониш висше, а пък аз се образовам от високо,
за всичките проблеми отговора ми е „споко“.
Споко ! Правят се редовно, в менюто ми попадат,
но доста преди основно.
Търпението показва що за стока си,
ама добре, че рано предприел съм скока си,
не съм Дейвид Блейм, излез от шока си,
правя магии по бийта, няма фокуси.
Живота сваля настроението ми,
за това се вдигам с обкръжението си.
В края на пътеката ще ме чака утехата,
с мене нося душата си, ама скрита под дрехата.
Чакат на готово, под слънцето нищо ново.
Птичката сама пролет прави щом лятото я бави,
поздрави, живи и здрави, на ви !

Не мога да ги трая, не мога да ги трая.
Знам, много се паля, ама много се правят,
ако ги видя брат, тряя им бая !
Не мога да ги трая, не мога да ги жаля,
май прекаляват, не, не мога да ги трая.
Нека да лаят брат, после да падат
Тряя да си REAL, да не си FAKE ¡