Гледай видеото
Оригинален текст
Помня, когато ти казах:
"Вредата ще забравя!"
Но я помня още окаян.
Символ за мене забравен.
А нея, не искам да видя.
Също, не искам да чуя.
Домът сега е осеян,
от призрак, нощ и денем
Лик в снимка обърнат,
спомен в мъгла обгърнат.
Чашата с уиски е празна
и изплува малка тайна.
Липсваш ми повярвай!
Не спирай по пътя, бягай!
Добре ме познаваш,
за да знаеш, че съм страдащ!
Познаваш моя лик.
Леглото помни твоя вик.
Стени с красиви усмивки,
сега рисуват битки
В огледало беше красота,
сега просто празнота.
Така чувстват се грешните,
така пропадат смелите.
Телефонът не звъни,
друга мелодия ехти.
Знам, че си добре,
на мен подейства ми зле.
Времето лекува, но които искат.
Времето е нула, когато го потискат.
Част от тях вече ранявам,
защото не им вярвам.
Ти умееше да предаваш,
но и любов да даваш.
Оставаше вместо да тръгнеш,
просто, да ме прегърнеш.
Просто номер 1, просто бяло петно.
Помня, когато ми каза,
онова, което ти липсва.
След това ме замери
и през вратата бързо излезе.
Със сълзи в очите беше ти,
ядосвам се на спомени.
Щом губихме време
в игра на тъпи игри.
Търсихме ъгли, в стая без стени,
а след толкова време,
повярвай пак сме свързани.
И пак света е враг,
и как щом няма как,
светът да бъде друг,
щом мислят ме за луд.
Но вече всичко е Ок,
всичко върви напред.
Дните са нови,
част от мечтите ми са готови.
Вече дори не те виня.
Вече щастие не крада.
Вече чувствам се добре,
дори и да съм зле.
Намирам красота в грозното,
смеха в сериозното.
Вървя, без да виждам.
С усмивка ги обиждам.
Напред, дори да губя
Защо? - Често се чудя!
Много от тях ранявам,
защото не им вярвам.
Те не знаят да предават,
нямат какво да дават,
тръгват и заминават
и призраци пак остават.
И пак в себе си вярват
наивни, че им прощават.
За място номер едно,
не място, а петно!