Оригинален текст
В сенки заспивам,облян в тъмнина,
в ужасни кошмари и проклинам смъртта,
защо в живота все става така,
защо Бог прибира все смели сърца,
къде си, защо те няма, защо угасна,
защо все с добрите се случва така,
и сякаш огън гори в раната прясна,
ужасната мъка ме стряска в нощта,
и аз прокълнат се моля за края,
умирам и се раждам пак в тъга,
съзирам твоя образ усмихващ се в рая,
и моля се сън да се окаже това,
живееш в мечтите ни завинаги Колев,
живееш в душите ни завинаги ти,
за нас ще остане надежда да можем,
да бъдем в живота си все по-добри
Излизам навън и всичко се почва,
не мога да различа деня от нощта,
чувам гласа ти, виждам лика ти,
но за жалост лъжа се оказва това,
и сякаш умрял се нося в пространства,
с поглед те търся на всички места,
не искам да повярвам, че тебе те няма,
и накрая да се примиря изглежда ще трябва,
небето се мръщи, плачат звездите,
слънцето тъмнее, луната кърви,
вятърът шепне твоето име,
сънувам душата ти свободна се рее,
на място,където няма сълзи,
и накрая ще кажа мир на праха ти,
ти беше добър, но все пак "Бог да прости"
Тази песен е посветена на скъпия приятел,
който изгубих - Ивелин Колев!
Почивай в мир Колев!
Никога няма да те забравим!