Гледай видеото
Оригинален текст
Грях ли беше, че обичах до полуда
и обрекох се да съм ненужна.
Как живеех непрестанно в заблуда,
как ли не разбрах, че съм ти чужда.
Припев:(x2)
Рана в сърцето имам, рана от съдба нежелана,
в сърцето остана неизлечима рана.
Всеки спомен се завръща и боли ме
и сълза от безсилие се стича.
И изричам на глас пак твойто име,
как не знам, но и сега те обичам.
Припев:(x4)
участва в албуми: Светица и грешница (2002), Шок (2001)
поп-фолк