Гледай видеото
Оригинален текст
Писък на тревожен влак,
срещи, градове, раздели.
Прекосявам, няма как,
прашни делници, недели.
Пак съм същиат глупак,
към незнайното аз летя
и мечтая, няма как,
да жиивея с любовта.
И мечтая, няма как,
да живея с любовта,
с любовта, с лбюовта...
Възраст, няма как,
тридесет и пет,
на рамо със толчав сак
през света напред, напред.
Бързам, не подгъвам крак.
Аз си знам какво ми коства.
Но не спирам-няма как,
всеки търси своя остров.
Но не спирам-няма как,
всеки търси своя път,
своя път, своя път...
Възраст, няма как,
тридесет и пет,
на рамо със толчав сак
през света напред.
Възраст, няма как,
тридесет и пет,
на рамо със толчав сак
през света напред, напред.
