Mènage á trois

Визирам в себе си едно нещастно куче
Тъпи неща се случват и чувството, че отново по-позорен съм
ще се реша да говоря, ако седна до прозореца
Крачолите болят ме от бягане вече
От какво пък толкова бягам
бягам от лягане вечер или поне да го отлагам аз вечно
в стремежа да възползвам се от раждането си във деня днешен, ала...
Пичага, въобще не е смешно инак
Мъртъв или умиращ съм, с коет' щедро ще допринеса на тези, които са
Някак нехаресващи ме
Мили мои ми матрьошки всеки ден добре дошли сте
Та поне дорде сме всички да пием бира, пеем песни и да сме щастливи, иу
Зная, че звучи ужасно, но поне веднъж бъди участник, е
Зная, че звучи ужасно, но поне веднъж бъди участник

Въобще не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден (Защото)
Не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден

Времето глад е, късмет е, заблуда
Зат'ва често търкаме коремчето на Буда
Всяка утрин сме забулени и мудни
Очакваш бившата със пудинг да те събуди
Искаме просто да седнем, но часовника
стенен стене във седем и денем
Големия път пред нас се стеля
амбициите постеля, мечтите са пастели
Дорде в вселената ни се нося всесилен или
Дорде не грохна на земята самия или
Ще пиша, но бегло разбира се на първи прочит
Все още съм със детски неулегнал почерк
Впрочем отче, живота брилянтен е
Ако съседът ти отвръщаше на приятен ден
Едва ли не, имаме си всичко, стига да се удрят бутилки наблизко, ха
Зная че звучи ужасно, но поне веднъж бъди участник

Въобще не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден (Защото)
Не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден

Какво ни остава, ако не да творим
Да не се отдава шанс овце да броим
Нанякъде ми се просто странства
Живеем колкото да пълним празното пространство
Живота в дланите е глина
Ще го осъзнаеш, изваеш, иначе загиваш
А пък, ако вяра не има с първа класа направо към ада отиваш
Уморен, тук долу ми е малко кално
но слънцето изстисквам на портокалов сок
Зарязан астронавт съм, сам вкиснах се
Скафандъра свалям
Раят е само на едно вдишване
Слепия слънчоглед лъчите открадва
Педя човек в свръхчовек прераства
Оттук нататък не мисля да приказвам
слушай тишината, тя е прекрасна...

Въобще не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден (Защото)
Не си видял нищо хубаво (Не не не)
Па реално няма и да видиш (Все пак)
У а е ооо... (Виж са)
Живота е гаден