Гледай видеото
Оригинален текст
Телефонът не звъни, а се надяваш да ти звънна,
да ти кажа, че ми липсваш, ела да те прегърна.
Хах.. толкова е смешно,онзи отпреди го няма, кажи ми нещо!
Искаш ти да се върнеш да ме почувстваш толко близо,
както беше преди, прости ми, но аз не искам.
Времето мина, когато значеше нещо за мене дори и
"значеше" е много.. само бил съм заслепен!
Знаме ще прозвучи банално, вече късно е
аз бях твоята възможност, а ти изпусна я!
Отричай на глас, ако искаш крещи,
но някой скоро те попита "Още го обичаш нали? "
И ти излъга, но знам какво усещаш,
щом излезеш навън за мене се оглеждаш!
Телефонът мълчи, а искаше ти се да не е така!
Излез от твоя малък свят и виж реалността!
Защо го казвам ли?- Нима трябва да си трая
да останат думите неказани нека позная-
искаш да ми кажеш нещо?- отложи го!
Сърцето ти не иска.. давай накажи го!
Кажи му, че греши, ако можеш забрани му.
Възползвам се знам, то е лесно запалимо!
Под кожата ти влизам и нанасям рани вътрешно
гориш, но ти се иска да остана!
Вчера бяхме заедно.. но в съня ти
болката, която криеш се усеща в гласа ти!
Телефонът не звъни, продължава да мълчи!
За миг си спомням миналото, а то горчи!
Остана ехото.. останаха спомени два,
единия тлее в тебе, а другия се крие в песента.
С нея дойдох и с нея си отивам, а ти оставаш тук.
Нещо против?!
