Оригинален текст
Сив денят сиво хоризонт сняг
небе покой и само тишина
часовника отмерва спомени сенките
мълчат сив обесен е денят сам в
мъгла линее заглъхнал и мечтае
простор простор уморен от сивота
простор оглушал от самота
сънува неоткъснати цветя сънува
праче и сам завръща се назад
сам в живота
nubes tenues disipan la realidad
y convierten todo en un palpitar
que nos lleva a lo primordial
donde hay dual infinidad.
участва в албуми: Стейн - Сливане (2000)
рок