Оригинален текст
Слънцето умира пак в двоя ритуал
времето описва как без надежди
нозад поглеждаш избираш път и
пак и пак назад ли все летиш
мислено свободен отново си пленен
в беззвучна самота остава всеки
ден банален стих бленува
нестигната мечта назад
поглеждаш сам оставаш пак и пак
в съня от този ден остава малко
време от този ден все бягаш ти
от този ден нататък ти остава
път към себе си.
участва в албуми: Стейн - Сливане (2000)
рок