Оригинален текст
Музика: Стефан Вълдобрев
Tекст: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Георги Дончев
Сега си малко розово момиче
С розов тен и розови очи.
И розов кръв по вените ти тича,
Смехът ти даже розов е, нали?
На твойта бяла гръд зрънцето - роза,
Жадна вечно да цъфти.
Ще дойде Баба Смърт, и ето -
Ще мигнеш плахо, ще въздъхнеш ти.
Баба Смърт пристъпва тихо,
Баба Смърт зад теб наднича, кимва, чака,
После се усмихва.
Колко те обича!
Колко те обича!
Кака Смърт се кипри смешно,
С евтини гердани тя се кичи,
Червила, парфюми,
Пръстени и дрешки.
Много иска да е розово момиче.
Чичо Смърт присвива устни,
С лупа гледа, редингот облича,
Пълни златната писалка
И написва:
"Искам да вечерям с розово момиче!"
Сега си малко розово момиче
Със розов смях и розови очи.
Заспивай, мило,
Всички те обичат.
Така е страшно хубаво, нали?