Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

The Not So Bad Story Read now

Оригинален текст

Имаше един – много луд и надут.
Звездата на класа. После каза: “Заминавам,
тука ми е тясно”. Аз го питам: “За къде?”
Той ми вика: “Как къде? Холивуд!” – “Ясно!

“Няма начин да не ме харесат – толкова съм
хубав, фитнат, сресан.
Ортодонта сложи ми усмивка, грея като мивка.
Надарен съм с хиляди таланти.

Анти-сантиментален тип съм.
Нямам прототип, като самодив съм.
Заминавам още утре, вика – ще си гледам кефа.
Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан:

На Мадона да намеря телефона.
На Шакира да и купя сувенир.
С Анджелина да изпиеме голям джин.
Даже не един. Даже не един!

До Америка са има-няма осем часа.
Купил съм си и билет. Първа класа.
Най-отпред, за да гледам хоризонта.
Хората ме чакат там. Хората ме тачат там.

Ортодонта ми направи ослепителна усмивка.
Мога да играя, вика,
мога да танцувам. Пея без почивка –
мен не ме лови сън: Аз ли съм или не съм,

Бели маратонки, Нови Силиконки,
Вълци, Хромозоми, Този рай води в ада,
Две тела в едно, пада Сняг над Сахара,
Бряг с цвят най-зелен, все към мен, все към мен,

все към мене тичай… Холивуд ме обича –
толкова съм хубав, симпатичен.
Заминавам още утре, вика, ще си гледам кефа.
Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан:

Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.

Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби без пломба!
Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби, без нито една пломба!”

Минаха години.. Колко? Точно двадесет и три.
Изпаряват се мечтите…
Ставаме добри. По-добри. Най-добри. Никакви.
И пари. И пари. И пари…
И дори например ято Ангели да прелети
над нашите глави. Да ни каже: “Здрасти!
Подаряваме ти щастие!”
Няма да ги видиме, нали? Нали?

Както се мотая, гледам оня ден обаче
тоя моя стар приятел. Променен.
Вече малко побелял, малко понадебелял.
Влачи си корема покрай мен. Аз се чудя: “А бе,

той ли е не е ли той? Някак си не ми прилича
на герой. Много смотан”. Почвам да го меря
от петите до главата, от главата до петите.
И отново от петите до главата…

После сядам на тревата.
После бавно вдигам си ръката:
ПЛЯС! по челото. Викам:

“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш около света голям?
Помня как ми каза:

“Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.

Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби без пломба!
Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови зъби, без нито една пломба!”

рок
Зареди коментарите

Още текстове от Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени