Оригинален текст
Tекст: бразилски народен
Музика: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев
Най-желаното не сторих,
късно е да пей сърцето.
Стига че остават вопли
в устата на морето.
Стига че сълзи остават
и на вятъра в очите.
Най-желаното не сторих
и оплаквам дните.
Мойта скръб е толкоз моя,
кой сега ще я прогони.
Плачех аз за друми ясни,
небеса свободни.
Плачех за пустини глухи,
за пустини с изгрев чуден.
Но душата крачи, бърза,
а светът е муден.