Оригинален текст
Въздуха ще нагрея!
Над мен, върху мен, около мен,
дори под кожата ми някаква невидима лава завира,
завира.
Все едно нажежено желязо ме изгаря отвътре.
Пори ме остра рапира, рапира.
В моите вени, в мойте гърди
напират алени пламъци, вие се огън, огън.
И дано завали, дано пороя гърми,
защото вече треперя,
изригва в недрата ми вулкан, вулкан.
ЕксплоАдирам. (5)
Въздуха ще нагрея!
Над мен, върху мен, около мен,
дори под кожата ми някаква невидима магма завира.
Вътре в моето тяло отдавна два озъбени лъва
ръмжат и не спират. Не спират.
И дано ги нахраниш със живо месо,
защото вече треперя,
изригва в недрата ми вулкан, вулкан.