Оригинален текст
Tекст: Стефан Вълдобрев, Камен Донев
Музика: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев
Отвлече ме тя в тайни далечни гори.
Там няма беди и няма неволи.
Обичах я тъй както камък обича водата.
Целувах снагата й гола, от щастие плаках.
Под лунни лъчи невяра, блаженство и свян.
Душата ми бе водопад от акорди.
Фанфари раздираха мрака, камбани ехтяха.
Но колко са пусти сега горите плахи.
Една жена с коси прекрасни
и две очи, тъй дивно черни.
Една жена, обичам я още.
Една жена, чакам я още
в тъмните нощи
да спи до мене.
Аз чакам отново вечер пред твоята къща.
И твоите стъпки жадувам да чуя.
Отминали нашите нощи в сърцето ми тлеят.
И в мрак от тъга любовта ми заспива сама.
Прегръщах те дълго и спивах дъха ти от радост.
От радост целувах нозете ти боси.
Летяхме в роса от мечти за любов полудели.
И тихо заспиват полята във звездни постели.