Гледай видеото
Оригинален текст
Без теб съм никой, само сянка
всяка мисъл ме връща пак към нас.
Как не разбрах, че любовта не чака,
а си отива тихо — без глас.
Наливам още уиски и уж забравям,
но всяка глътка носи твоето име.
Опитвам се да дишам, но не мога,
нещо в гърдите ме стяга.
Кажи ми, кой сега държи те,
когато нощем си легнеш?
Чии ръце прегръщат те,
когато аз изгарям в спомени?
Кой целува устните ти,
които някога целувах аз?
Ти беше всичко, което имах,
а аз сам живота си разбих.
Бягах от тебе, уж силен, уж свободен,
а се оказах пленник на любовта.
Не търся вече нищо ново —
всяка среща е с твоето лице.
Дори когато спра да мисля,
сърцето шепне само едно: „къде си?“
Кажи ми, кой сега държи те,
когато нощем си легнеш?
Чии ръце прегръщат те,
когато аз изгарям в спомени?
Кой целува устните ти,
които някога целувах аз?
Ти беше всичко, което имах,
а аз сам живота си разбих.
Следите от теб —
още дишат в мен.
Кажи ми, кой сега държи те,
когато нощем си легнеш?
Чии ръце прегръщат те,
когато аз изгарям в спомени?
Кой целува устните ти,
които някога целувах аз?
Ти беше всичко, което имах,
а аз сам живота си разбих.