Гледай видеото
Оригинален текст
Мрачно е навън и вали,
сякаш небето плаче с мен.
Твоят силует е в тъмнината
още стои като незагаснал ден.
Студено ми е без твоя глас,
губя се в празния си дом.
Ти си следата във душата —
рана една, която пазя още в мен.
Помниш ли как се държахме?
Двама срещу целия свят.
Как превърна нашето време
в спомен, който боли ли боли?
След теб не мога с друга вече —
няма друга с твоята красота.
Как да обичам друга, щом живееш
още в моето сърце и в моята душа?
Ти ми взе последната надежда,
последната искра любов.
След теб светът е по-студено място.
След теб е само мрак и дъжд.
Светът отдавна е заспал,
а аз вървя по стария ни път.
Всяка лампа шепне спомен наш,
всяка сянка ми напомня твоя глас.
Гледам телефона… и пак
усмивката ти свети срещу мен.
Как може нещо толкова красиво
да боли така безкрайно всеки ден?
Помниш ли как се държахме?
Двама срещу целия свят.
Как превърна нашето време
в спомен, който боли ли боли?
След теб не мога с друга вече —
няма друга с твоята красота.
Как да обичам друга, щом живееш
още в моето сърце и в моята душа?
Ти ми взе последната надежда,
последната искра любов.
След теб светът е по-студено място.
След теб е само мрак и дъжд.
Нощта е мой единствен свидетел,
казва ми тихо: „Пусни я вече.”
Но как да тръгна към утрото светло,
щом твоят образ още е пред мен?
След теб не мога с друга вече —
няма друга с твоята красота.
Как да обичам друга, щом живееш
още в моето сърце и в моята душа?
Ти ми взе последната обич,
последната искра живот…
И всеки следващ ден разбирам —
след теб е само мрак и дъжд.