Гледай видеото
Оригинален текст
Нощта, когато си тръгна,
не каза нищо — дори не погледна.
Вратата се хлопна, светът замръзна,
а въздухът ми спря.
Най-ясно се виждам с теб —
когато вече те няма.
Как мразя сега сърцето си,
че не успя да те задържи.
Всяка ласка сега е лед,
всяка целувка — като белег гори.
Белег от тебе — дълбоко в мен,
той не зараства, той кърви.
Сърцето ми ридае…
а душата крещи.
Опитах други устни — да те забравя,
но всяка беше само твоя сянка.
Ти беше хаос и покой в едно,
отрова и лек, мрак и светлина.
И най-жестоката истина е,
че загубих теб… но и себе си.
Как мразя сега сърцето си,
че не успя да те задържи.
Всяка ласка сега е лед,
всяка целувка — като белег гори.
Белег от тебе — дълбоко в мен,
той не зараства, той кърви.
Сърцето ми ридае…
а душата крещи.
Ако можех да върна времето,
щях пак на прага да застана.
Щях да ти кажа „остани“ —
вместо да мълча.
Как мразя сега сърцето си,
че не успя да те задържи.
Всяка ласка сега е лед,
всяка целувка — като белег гори.
Белег от тебе — дълбоко в мен,
той не зараства, той кърви.
Сърцето ми ридае…
а душата крещи — само твоето име.