Оригинален текст
[Starterass]
Някога, някога...
Толкова някога, колкото, толкова...
Или 9 лета? За една любов или за друга?
А? Коя? Коя е истинската? Или няма?
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска, колкото може да е.
Слънцето весело, старата есен и тъжното небе.
Весели есенни слънчеви дни ръсеха светли следи,
златни, бляскави, невероятни изгряваха ярки звезди.
Странно тържествена, може би жертвена, беше земята под нас.
Бяхме ???, молещи влюбено, мислещи само на глас.
[Ангелинка]
Може би времето, може би временно, може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, или ще чакаме, нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто естествено спря се при нас дързостта.
Какво ли направихме, толкова бързо изчезна от нас любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
на някаква уличка спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
с няколко думички спря ме веднъж любовта.
[Starterass]
Аз исках всичко да ти взема и всичко на теб да ти дам!
Не трябва никога в живота си човек да бъде сам.
А да живее???, да бъде винаги сред хора и да умре в екстаз.
не бива никой да е без близък и без топъл дом,
а в нещастието си човек издава най-самотен стон.
И въпреки че ежедневието го заличава,
не пожелавам дори на врага си без приятел да остава.
[Ангелинка]
Дълго те чаках, дълго размислях и накрая разбрах,
всичко е минало, всичко е свършено, няма я в нас любовта.
Може би някога, някъде, с някого пак ще се срещнем нали?
Нещо ще търсим, в нещо ще вярваме, животът в нас ще продължи.
Случайни, нетрайни и смешни желания, вплитат ни в ритъма нов,
но няма ли вчерашна, утрешна, днешна, пак безкрайна любов.
Случайни желания в ритъма нов
и няма вчерашна, утрешна, има любов.
Някога, някога, колкото 9 лета,
с няколко думички спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
на някаква уличка спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, колкото 9 лета,
на някаква уличка спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото 9 лета,
с няколко думички спря ме веднъж любовта.