Гледай видеото
Оригинален текст
Ерген ’одих – зле ми беше
йожени’ се – по-зле стану.
Трену сака’ – Трену узе’,
Трена била болновита,
болновита – неработна.
Омесим ю погачицу,
наточим ю бъкли с вино.
Уготвим ю кокошчицу,
напълним ю чувал с вълну.
Па си ойдем на оранье,
па се върнем от оранье
от погачку – ни трошица,
от кокошку – ни кошчица.
Бъкли вино – капка нема,
чувал вълна – неначенат.
Трена стене, та се кине:
- Ле-ле, болна съм, че умрем!
Я се чуди’, па се дзвери’,
па си пита’ стари люгьи
що да праим с болну Трену,
с болну Трену – неработну.
А люгьи се понасмиват,
па ми тийом отговарат:
- Бог те било младо момче
и това ли да те учим!
Я си стани утрин рано,
па отиди у горуту,
та отсечи йѐдно дърво.
Ни го мази, ни го бели
дека държиш – да йе сгодно,
а надоле – по-грапаво,
па се върни от горуту,
та забери болну Трену.
Еднуж ма’ни – триж удари,
та по-горе, та по-доле,
та по тънку половину.
Я си стана’ сутрин рано,
па отидо’ у горуту
та отсеко’ йѐдно дърво.
Ни го мази’, ни го бели’
дека държим – беше сгодно,
а надоле – по-грапаво.
Па се върнем от горуту,
та заберем болну Трену
еднуж ма’нем – триж ударим
та по-горе, та по-доле,
та по тънку половину.
Па си ванем воловете,
та си ойдем на оранье.
Още не съм на нивуту,
тѐ ти Трена ручък носи.
- Помаг Бог ти я орачу!
- Дал Бог добро, вредна Трену!
Я остай то̀рбичкуту
и попрѝкрий рукавкуту,
па йела Трену да образдим.
А Трена му проговара:
- Бог те било мойе любе!
Немам време да те чекам
сви са жене сработили,
мойта вълна сѐ си седи.
А Стоян се понасмива
па си тийом отговара:
- Хвала вази стари люгьи
и тояжка оправяла!
’ - в текста знакът апостроф маркира фонемата Х, която се изпуска в спрежението на глагола в минало време в Годечкия говор;
Видеото е добавено от Coraggio
народна