Гледай видеото
Оригинален текст
В забързаното ежедневие си търся мигове,
в които да се отдам на спокойствие и просто да си отдъхна.
И не е важно докъде ще стигна, а дали въобще ще тръгна.
Назад не ще се обърна,
защото миналото е като книга със прашни корици,
а спомените още са живи, безброй, стотици.
Скици, които щрихират всички последици
и следите от стъпки, оставени по тези улици.
Държа очите отворени, съсредоточени.
Палиме често с надежда и леко отегчени
Забулени факти, изопачени факти - без значение.
Пламъци гаснат в собственото си презрение.
Да ходиш изправен е еволюция. Но също е и умение.
А революцията къде ли е?
И как цяло поколение ще плаща цена?
Защото някой е казал, че трябва да спечели играта и то на всяка цена
В безумен сят на конкуренция...
Пъклен план, убиващ родната интелигенция.
Духовността не се намира в портфейла,
а в съзнанието. Виждам светлина в края на тунела.
Символика, извираща отвътре,
лирика, която се завърта в момента без да чака утре.
Карта, показваща безброй незнайни пътища
и чувства, които се менят като деня и нощта.
Всичко се разгръща, всяка една секунда.
Защо душата ти е като мъртва, непробудна?
Спри! Светът едва ли ще се промени,
но разбери - промяната е в твоите очи. Прогледни,
за да откриеш моста.
Години преди Холокоста
от свободата се е пръкнала властта,
а истината е превърната в лъжа.
Грешната следа
води към илюзия, пропита с нищета.
Системата, която жъне главата кървава - венецът трън е,
а някой слънчев ден всичко ще потъне.
Да се роди за нов живот неопетнен-
новата зора, новият изгрев, новият ден.