Из мисловните ми дебри

#1
Сутрин се събуждам. Ставам, за да бачкам.
Денят не е започнал още, а аз се чувствам смачкан.
Мислите в главата ми съскат като смоци.
Очите ми в отоци, а мечтите ми в пороци.
Всеки втори ми говори и това ме дразни.
Където и да отида ме зяпат физиономиите мазни.
На разни хора, които с глупостта си са заразни.
И погледна ли ги в очите виждам, че са празни.
Нещастници свършват в багажници.
И доста често близки хора се оказват продажници.
Не знам какво съм взел, но знам добре какво съм дал.
Някой хора ми казват здрасти, а аз им отговарям с чао.
Живота е такъв - движи се напред без спирка.
Трябва да си лъв, но не като онези в цирка.
А аз не искам да участвам в него.
И да сглобявам своето его все едно е Lego.

Припев (х2)
Душата ми страда. Пуста като изоставена сграда.
По-разхабена дори и от дом без ограда.
Бях в Ада. Горях сам на клада.
И с очите си видях, че Дявола не носи Prada. х2

#2
Пак въртя маневри с мисловните си дебри.
Ядове и нерви от Януари до Декември.
Среден пръст за всеки, които казва само дай.
Словото ми го разсича бързо като самурай.
Разбери. Тези рими и през две стени.
Могат да те оставят с пукнат череп и размезтени прешлени.
Докато разни хора стреснати.
Гледат втрещени към нас и крещят тресна ни.
Приятно ми е, аз съм крайната продукция.
На град пълен с дрехи и хероин от Турция.
И всеки Божи ден сякаш чрез инструкция.
Усещам как бавно се руша като конструкция.

Отнесен чак в небесата на уста с песен пак.
Лесен трак, които правя като дузпа с десен крак.
Пресен знак, че съм още жив, а не обесен в мрак.
Не сирак, просто наще нямаха чудесен брак.
Не съм роден да обикалям всеки мост с каляска.
Но съм студен все едно съм ходил в Аляска.
Не ме ебе дали някой ще ми ръкопляска.
Докато всяка нощ поредния кошмар ме стряска.
Чувствам се като психично болен.
Заради постъпки, от които не съм хич доволен.
Колкото и пич, толкова съм бил и долен.
Готов да те предам за кинти все едно съм Волен.
Усещам как сърцето ми се къса като струна.
И речта ми става по-мръсна даже и от Струма.
Докат не умра ще стоя зад свойта дума.
И не бих продал себе си срещу никва сума.

Припев (х2)
Душата ми страда. Пуста като изоставена сграда.
По-разхабена дори и от дом без ограда.
Бях в Ада. Горях сам на клада.
И с очите си видях, че Дявола не носи Prada.