Гледай видеото
Оригинален текст
Сега се връщаме един към друг,
без спомени като начало.
Сега не чувстваме един към друг,
кога бе за последен звезден миг.(x2)
Припев:
Човешко е да ненавиждаш,
но да простиш понякога е по-добре.
И ти си склонен да повярваш,
виновният вината ще си разбере.
Каквото от туй, че тази вяра е жарава,
която можеш сам да изгориш.
Ти вярваш силният е длъжен,
да прощава нима си слаб, че не можеш да простиш.(x2)
Усмивката изчезна от лицето ти,
неволно аз потърсих твоя глас.
Какво ли нарани така сърцето ти,
какво за него можех да направя.(x2)
Припев:
участва в албуми: Стари рани (1997)
поп-фолк
