Полет в нощта

Предисторията е дълга, не помня точно кога започна.
Или по-точно кога тръгна да се оформя мисълта порочна.
Очаквах, че това да скоча на здрава почва означава кончина,
но както винаги нещо се обърка и стана кочина.
Мислех, че мога болката да се опитам да забравя,
но толкова много спомени се оплитат във забрава.
Колкото можех смогвах, но не разчитах на това да помогна
хората да се трогнат, да попитат и да схванат.
Исках напук да си тръгна от тук, да напусна пръв.
Със пръст да дръпна спусъка и да си пусна кръв.
Изведнъж ми втръсна да препускам в кръг.
Отблъснат, отритван, разкъсван, подтиснат,
винаги имаше нещо, което запълваше та'а липса.
Объркан, изстискан, намръщен, и кисел
отстъпвах пред желанието да си тръгна. Накрая ми писна!
Времето в мен натежаваше, тежестта беше голяма.
Времето ме натъжаваше, есента беше по-хладна.
Тогава не помагаха песните, усещах се все по-жалък.
Хората бяха честни с мен - не им дремеше с мене к'во става.
Гледах да не се поддавам, но с времето все пропадах.
Напоследък е все по-плява(?), а(?) взимам т'ва дет' не се продава.
Добре че не пострадах, планът се стече не по плана.
За план Б трябваше време, а нямаше, не че не остана.
Преди време поне попадах на някой неподправен момент
или поне нормален човек, който е всеотдаен към теб.
Поривът все по-траен в мен оглежда се потаен.
Изглежда не това е моментът да се поправя.
Надеждите и тая утеха, навреме да се покая, умреха.
От грешките - чертая пътека. Тежко, но ш'се оправя полека.
Нещо ако ти потрябва колега, спешно, да се обадя на лекар
Свещите - догарят в кенефа, облечени(?) сме от тая аптека(?)
Вчерашните ни смешки са смешни да се ебаваш в нета.
Днешните ни болежки са, че вещите ни доставят кефа.
Човешките ни стремежи като стара песен ще хванат плесен.
Грешници сме и като вещици от купнежите ни остава пепел.
На правата вкарвам пета, няква мадама ми бара чепа.
На задна отваря пакета, цялата заплата - на ролетка.
Ш'си правя главата мека с една две за подкрепа,
след това една последна, а после още една последна.
За някои съм отрепка и без тва, но все пак да вметна,
постепенно се оглеждах около себе си и все т'ва.
Последвах неизвергнатото, със надеждата по-светла.
Посегнах към протегнатото, но не следва да прогледна.
Сътбата е проклета и по-щедра, когато е на оферта
и тогава, когато не очакваш каквато и да е почерпка.
Щастие и утеха на дребно се продават за лев-два.
Животът е като страшна комедия и верно минава на лента.
Ако всеки път, когато болеше, получавах монета,
щях да страдам в момента като най-богатото човече на тая планета.