Гледай видеото
Оригинален текст
Заставам пред олтара на мойта душа,
защото ми писна да бъда сама,
ти отдавна от живота ми си замина,
но болката в сърцето ми не отмина.
Толкова преживях и много сълзи пролях,
толкова време за тебе пропилях.
години наред не вярвах че те няма,
но болката ставаше все по-голяма.
Припев: (x2)
Понякога те мразя и от теб се отричам,
но не мога и да спра да те обичам,
през огън и лед, напук на света,
вървя, но не достигам до любовта.
Опитах да те забравя и сменя с друг,
но никой не можа да те прогони от тук
от сърцето ми, мислите ми, от моя храм,
остана в душата ми жадуваният блян
Какво ли не направих, на кого ли не се молих
дори спомените надълбоко зарових,
но вечно възкръсваше ти в мойто съзнание
и ми причиняваше огромно страдание
Припев: (x2)
Понякога те мразя и от теб се отричам,
но не мога и да спра да те обичам,
през огън и лед, напук на света,
вървя, но не достигам до любовта.
Макар че мина толкова много време
още помня как лягаше на мойте колене,
отровните ти устни още ме горят,
помня докосването на дяволската ти плът.
А сега очите ти сякаш ме убиват,
минута след минута дните си отиват,
отново се моля в моя малък храм,
докога ще продължава това не знам.
Припев: (x2)
Понякога те мразя и от теб се отричам,
но не мога и да спра да те обичам,
през огън и лед, напук на света,
вървя, но не достигам до любовта.