Гледай видеото
Оригинален текст
Когато към теб погледна целувката ти последна
започва в мен да гори, изпепелява сърцето ми!
Когато се почувствам ужасно сам,
когато затворя сърцето си там,
където никой не може да го достигне
и отново така любовта ми да задигне,
тогава в очите ми набъбват сълзи
и стичат се спокойно по лицето ми,
слагам си от мъка черен воал,
спомняйки си, че дори и сега бих ти дал
всичко, което мога, всичко, което поискаш,
но в момента с друг проблемите си разискваш...
Защо търся любовта ти като я няма?!-
хвърлена е надълбоко във бездънна яма.
Може би не искам да повярвам във това,
че загубил съм те и как да разбера
какво не направих, за да ме обичаш днес така
както обичаше ме някога...
Когато към теб погледна целувката ти последна
започва в мен да гори, изпепелява сърцето ми!
Когато почувствам болката неизлечима,
когато не мога да я опиша с рима,
тогава знай, за това си виновна ти-
съсипа всичко в мен, разби дори мечтите ми!
Не знам откъде намирам още сили,
като злините твои са ме победили;
единствено надеждата ми остана жива,
но със всеки ден погледът ти я убива...
Устните ти започнах да проклинам вече,
за теб съм онова ненужно човече,
което със живота си каквото и да стори,
винаги за твоята обич ще се бори.
Но аз вярвам, че сълзите от очите ми
ще пресъхнат някой ден и няма да боли,
раната дълбока ще престане да кърви...
И нова любов в сърцето ми ще се роди...
Когато към теб погледна целувката ти последна
започва в мен да гори, изпепелява сърцето ми....