Виновен

Аз не съм виновна, ти ме прелъсти
и за нашата история любовна цялата вина носиш ти.
Кво става с мен, болен ли съм, дали е любов,
или неизлечимо болен ?
И ако дойде утрешния ден доволен ли ще съм .
Не че съм жив, а че за мене си спомен.
Поле, трева, зеленина навред
и сред многото цветя зърнах малък слънчоглед.
В небето грее слънце, към него ще израстнеш,
но твърде е високо за да можеш с него да се
срастнеш.
И мина ми веднага мисъл през главата -
да дойда да го скъсам щом изгрее луната,
но това на него не мога да му сторя,
напротив да не го откъсне някой друг
с всички сили ще се боря.
Слънцето се скрива и идва вечерта,
на неговото рамо почива твоята глава,
баща ми знам не се тревожи за мен
че някога от нещо лошо мога да бъда зарибен.
Той ми каза: "Намери това което търсиш,
тя ще те слуша какво може и не може да върши.
И няма да ти подаде ръка,
сякаш сте се запознали, за да съжалявате че стана
така."

Припев:
Кво става с мен, болен ли съм,
дали е любов или неизлечимо болен
и ако дойде утрешния ден доволен ли ще съм.
Не че съм жив,а че за мене си спомен./х2

Знаеш че не съм ти враг,
но дали съм ти приятел
и само на кино с теб бруталния може да бъде
зрител.
Имам една грижа - да нямам никви грижи,
езикът ми се движи и няма да го спра да лижа,
момиче мое :Не съм момчето твое,
защото не разбирам твоето желание какво е.
На сутринта едва ли ще си до мен,
що сменявах и аз ще съм сменен
и всичко избледнява във възбуден спомен.
Чакам те, а ти не идваш -кво стаа .
Затварям очи усещам мириса на твоята коса,
носът и устните говорят ми очите :"Изпуснал си
юздите".
Кво праиш тук място в грешни, грешниците,
но секунда по секунда помня цялата нощ,
възбуден в спомени за моето сузнание лошо,
но не защото съм такъв ще мачкам всики с рима като
машина, а за да имам дузина, а не една лимузина.

Припев: .../х2

Дали ще проумея обратите в живота?
Едни приемам с нежелание, а други с охота.
Това което искам объркано пред мен се мота,
а аз не мога да го хвана и напразно се пота.
И не искам да чувствам от вътре ме боли,
в мозъка събира се кръвта ми.
И знай не мога да те спра, да идваш ти,
всяка вечер полугола в съня ми.
Ако можеш затвори вратата,
аз нямам сили да сторя това,
гледам или виждам слушам или чувам,
а ти къде ли си сега?
Знам времето лекува всички рани,
но то с твоето присъствие не може да ме хване.
Всичко се случи безусловно, това бе грешката,
във всяка грешка да има роля най-човешката,
жертва или царица - без нея няма как,
а от тебе ми остана само един изсъхнал мак.

Припев:.../2

Нашата история носиш ти до край, да ти,
вина, вина, носиш ти докрай.
Ти ме прелъсти, о да да ти ме прелъсти.
Не си момчето мое, не ,нее.