Гледай видеото
Оригинален текст
Пролет ми пукна в гората, в гората, още в Сакара,
топъл ми вятър повява и на гората си дума:
„Към тебе горо зелена Индже войвода е тръгнал,
с Кара Кольо байрактар и води млади войводи.“
Срещни го горо, майчице, на тежък празник Гергьовден,
да си похапнат чеверме и руйно вино да пият.
Ядат и пият войводи и песни за Индже пеят,
баш си войводо, сред нас си, закрилник от душманите.
В Странджа още, в Сакара гледат Инджето в очите
и му целуват ръцете, поклон му правят по земи.(x2)
Както са яли и пили, жаден съм рече Инджето,
жаден за бистра водица, че си извика любето.
Иди ми любе, иди ми там горе на бакърджия,
до Ямбол града, голяма, водица да ми донесеш.(x2)
Страх ме е мене войводо, по пътя да не ме срещнат,
тъжи по сонце душмане, или пък мечка стръвница.
Не бой се любе да тръгнеш, теб ще те пази гората,
ако те в пътя пресрещнат, сал едно нещо да кажеш.
Чия си любе изгора, изгора още невяста,
на Индже страшен войвода, на велоета закрилник.
Тогава любе хубаво и косъм няма да падне,
от твоите коси коприна и всички ще се разбягат.
Вдън земя те ще се скрият и ще се стряскат в съня си,
към теб се Индже присъни, не бой се любе и тръгвай.(x2)
