Гледай видеото
Оригинален текст
Огряла звезда Деница на равно поле тракийско,
не било звезда Деница, най била мома Иринка.
На бял ми гергеф шиеше и се на Богу молеше,
стори ми Боже, престори, на сиво пъстро гълъбче.
Високо да се подпрат те, широко да се погледнат,
в Цариграда да ида и на тъмница да кацнат.
В Цариграда да ида и на тъмница да кацнат,
дето ми лежи млад Стоян, млад Стоян моя мил братец.
Лежи ми девет години, за бащини си дълбоки,
че се на Бога смилило, стори я Господ, направи.
Стори я Господ, направи на сиво пъстро гълъбче,
че си високо потръгна, в Цариграда отиде.
В Цариграда отиде, седяла три дни, три нощи,
седяла, тъй е плакала, дорде тъмница прокадла.
Стоян отвътре продума: "Защо тъмница прокадла?"
Коледни ли са снегове, или петровски дъждове?
Тъмничар дума на Стоян: "Най на тъмница кацнало
едно ми сиво гълъбче, три дена булка и плаче."
Стоян се виком провикна: "Братко ле, тъмничарю ле!
Я ми тъмница отвори, да видя сиво гълъбче."
Че го тъмничар послуша, та му тъмница отвори,
не било сиво гълъбче, най била мома Иринка.
Стоян си жално заплака за милата си сестрица,
да си живи хванали, хванали не се пуснали.
участва в албуми: Народни песни - Наздраве (2016)
народна