Гледай видеото
Оригинален текст
Наклала Янка огньове на равни двори широки,
да гори, Станка изгори, Свилене нови дарове.
От аскет тънки престилки, бели ризи ке марлия.
Гори ги Янка и плаче, че и се любе ожени,
любето Георги терзия, верни си думи думаха.
Думите били лъжовни, лъжовни за ден лечебни.
Буля и огън гледаше и си на Янка думаше:
„Дали род съм задоволена, не гори тънки дарове“.
Закичих ален трендафил, та запях песен моминска.
