Гледай видеото
Оригинален текст
Що правиш моме Дойне на пътя кръстопътя,
на бял мек камък седиш и си дребни сълзи рониш.
Дали майка си жалиш, или старият си баща,
че ти лице вехнало и ти се песен не чува.
Нито майка си жаля, нито старият си баща,
а най си жаля лудо моето си първо любе.
Снощи си хабер дойде горе от планината,
горе от планината, от Симовата дружина.
Симо си кон докара, кон с алено седло,
а на седлото писмо, писмото пише, говори.
Жени се любе Дойне, жени се, не ме чакай,
земя ми е постеля, камъкът ми е възглавка.
