Гледай видеото
Оригинален текст
Млад Стоян болен лежеше на високи чардаци,
на високите чардаци, на чернените прозорци.
До глава седи майка му и си на Стоян думаше:
"Я стани синко Стояне, да видиш синко букета."
Като се хоро извело до нашите порти високи,
до всяка мома и момче, горкото любе замина.
И да бих могъл да стана, пак би се мамо отказал,
друга ми лежи на сърце, друга от далечно село.
