Гледай видеото
Оригинален текст
Мама на Героги думаше, сино Георги ле, Георги ле,
я ела синко, я ела, я ела да вечеряме.
Мамо льо, мила мамо льо и на ум не ми е дошло
за твоята сладка вечеря, за твоите сладки приказки.
Най ми е на ум мале мо, това ми село Тенево,
там има мома хубава, там има мома за мене.
Китка и дадох, взима я, селян и дадох, прие го,
искам я мамо, искам я, искам я и ще я взема.
Сино Георги ле, Георги ле, мама е конче хранила
и със собор е зобила, и руйно вино поила.
Отдалеч булка да вземеш, далеч на гости да ходиш
и пак при майка да дойдеш, отмяна да и доведеш.
