Гледай видеото
Оригинален текст
Пролет ми пукна в гората, в гората, още в Сакара,
топъл ми вятър повява и на гората си дума:
„Към тебе горо зелена Индже войвода е тръгнал,
с Кара Кольо байрактар и води млади войводи.“
Срещни го горо, майчице, на тежък празник Гергьовден,
да си похапнат чеверме и руйно вино да пият.
Ядат и пият войводи и песни за Индже пеят,
баш си войводо, сред нас си, закрилник от душманите.
В Странджа още, в Сакара гледат Инджето в очите
и му целуват ръцете, поклон му правят по земи.(x2)
Както са яли и пили, жаден съм рече Инджето,
жаден за бистра водица, че си извика любето.
Иди ми любе, иди ми там горе на бакърджия,
до Ямбол града, голяма, водица да ми донесеш.(x2)
Страх ме е мене войводо, по пътя да не ме срещнат,
тъжи по сонце душмане, или пък мечка стръвница.
Не бой се любе да тръгнеш, теб ще те пази гората,
ако те в пътя пресрещнат, сал едно нещо да кажеш.
Чия си любе изгора, изгора още невяста,
на Индже страшен войвода, на велоета закрилник.
Тогава любе хубаво и косъм няма да падне,
от твоите коси коприна и всички ще се разбягат.
Вдън земя те ще се скрият и ще се стряскат в съня си,
към теб се Индже присъни, не бой се любе и тръгвай.(x2)
Събрали ми се все чорбаджиите, чорбаджи Димо е болен,
събрали ми се все чорбаджиите, веселба да се веселят.
Припев:(x2)
Чорбаджи Димо на двор седеше, в ръце бъчва с вино държеше,
булче му кротко крака седеше, бяла му риза да зашие.
Харесал ми е чорбаджи Димо, от село и от селата,
че го е булче с деца дарила, с двама сина близнака.
Припев:(x2)
Булче му кротко крака седеше, ти мое злато гореше,
от сърце болка благодареше и си на гости думаше.
Припев:(x2)
Дай Боже всички кат моето булче, с мерак във вкъщи се връща,
той с хубост, тя ни огрява, с блага дума дарява.
Припев:(x2)
На бяла чешма каменна любе съм мамо чакала,
чакала, китки редила, на капак да ми закича.(х2)
Както съм китки редило, тъй съм си мамо заспала,
ясен ми месец огреял, звезда Зорница до него.(х2)
Кога се мамо събуди, любе до мене седеше,
че ти ми коси галеше, нежно ме мамо гледаше.(х2)
Ази му китка закичи, той ми ръка поиска,
пръстен годежен ми даде, аз му на градом пристанах.(х2)
Хоро се вие в реката на бял мегдан посред село,
води готово киряка, води го още и пее.
На хубост догор най-хубав, най има не и най кога,
а да седенки йе първи, първи и той мераклия.
Хвана си баща Тодора, малка мома йе най лична,
най-лична ли е гиздава, ка си ма Тодор продума.
Иде онази Тодоре, иди за мене да мориш,
майка ми още декони, на тебе аз да пристана.
Как да отида о ваще, при твойта майка и татко,
кат ми с него на бори, на бори още другари.
Двама аз ке ле с медили, вино с него смесили,
моме те с мене задявали, любе ле и разлюбвали.
Що ти е дале преставаш, щом като можем двамката,
с кришум да си се люби ме, ергенлък моме, рахатлък.
Малка мома кандисало и син на Тодор продума:
“Тайно при тебе ще идвам, по бяла риза везана.”
