Гледай видеото
Оригинален текст
Богдана на двор седеше, тъжна се песен пееше.(x2)
Нейната стара майчица, тя на Богдана думаше:
"Богдано, щерко Богдано, защо си тъй натъжена?"
Дали си нямаш дарове, или пък любе хубаво?(x2)
"Я иди дъще на хоро при твойто любе Никола,
със свирка той да засвири, пък ти да викнеш, запееш."
"Не мога мамо да ида, че мойто любе Никола,
че мойто любе Никола не ми е вече на сърце.
Друго си любе залюбих, друго от далечно село,
не може мамо да идва на нашите, мамо, седянки."
Жална майка равни двори мете, двори мете, дребни сълзи рони,
не ме гледа, на Бога се моли, я кажи ми, Боже я кажи ми.
Кажи Боже, толкова съм грешна, че така ме цял живот наказа,
две ми чеда живи съм родила, пръснаха се чак на двете страни.
Две деца, две птички съм викала и на сватби хоро съм играла,
на всяко чедо съм дарила две етърви, все златни алтъни.
Но минаха толкова години, нито идват, нито писмо пишат,
не знам Боже как са, къде са, не познават своите дребни внуци.
Гроздана по двор ходеше, за майка сълзи ронеше,
защо ме мале остави, едничка, мале, самичка?
Кат си ме мене родила, да си ме мене хвърлила,
мене ми вече додяло моите верни другарки.
Моите верни другарки все на мен те да ми думат:
"Гроздана черна и грозна, Гроздана клето сираче.
Гроздана черна и грозна, Гроздана клето сираче,
магия да ѝ направим, магия болна да легне."
Мен ми бе братко, мен ми бе братко,
момне ле хубава, гиздава, у вас да дойда, у вас да дойда.(x2)
У вас да дойда, у вас да дойда,
момне ле хубава, гиздава, на стол да седна, на стол да седна.(x2)
На стол да седна, на стол да седна,
момне ле хубава, гиздава, вино да пия, вино да пия.(x2)
