Китка 2

Заспала ми е Дафина под едно дърво маслина,
тамън си сладко заспала, тих ветрец хладен повяло.(x2)

Тих ветрец хладен повяло, ситен дъждец заваляло,
Дафинка от сън събуди, викнала мома да плаче.
Ветро льо ни наваля се, защо ме от сън събуди.

Станало девет години от как ми майка умряла,
на сън не бях та видяла, тамън се с майка говорих.
Тамън ме майка питаше: „Дафинке една на мама.“

Дафинке една на мама, оженили се баща ти,
доведе ли те мащеха, да ти косите оплете.
Да ти косите оплете, косите като коприна.

Добро льо, мъри хубава, кога край нази минаваш?
Не дрънкай с бели бакъри, не ми създавай кахъри.

Кога край нази минаваш? Не си повдигай дюлбена,
да не ти гледам лицето, че ми изгоря сърцето.

Заради тебе Добро льо стадото съм си оставил,
вчера при стадо отидох, кучета не ма познаха.

Залаяха ма Добро льо, че хукнах Добро да бягам,
в наща си къща задминал, че съм до ваща отишъл.

Върнах са Добро, до назе, мама ми порти отвори,
уж да й кажа "Мамо льо", пък аз й рекох "Добро льо".

Седянка се сбира, събира горе ми в горна махала,
горе ми в горна махала, Даньови равни дворове.(x2)

В цялото село малките моми и половината момци
събрали се и са пели, само я Неда нямаше.(x2)

Тогаз се Даньо с кавал засвири, кавал му свири, говори,
Недо ле любе не дойде, всичките моми дойдоха.
Всичките моми дойдоха, сал тебе любе те няма.

А то си Недо сладко заспала, стресни се любе, събуди,
ако си Недо със снопи, по-бързо карай биволи.
По-бързо карай биволи, та се на седянка ела.

Звездице, златна сестрице, високо грееш, огряваш,
всичките хора огряваш, на Земя любов даряваш.(x2)

Виждаш ли златна звездице, да има душа самотна,
на мене тъй е речена, речена и обречена.(x2)

Че всяка душа човешка на света има и тежка,
пък ти ги зоро отбираш и ти по двама събираш.(x2)

Звездице, златна сестрице, златна пътека направи,
две сърца в едно събери, две сърца в любов изгори.(x2)

Хоро се вие, вие извива, малка мома пее, хорото води,
малка мома пее, хорото води, цяло село нея гледа, гледа и се радва.(x2)

Момци думат, думат продумат: "Блазе на този който я люби,
блазе на този който я люби, хубава гиздава бяла Тодора."(x2)

От де ги зачул млад кавалджия, той на Тодора тихо говори:
"Хайде Тодоре да ми пристанеш, да се пукат моми и момци от вашето село."(x2)