Гледай видеото
Оригинален текст
Ходила Яна, Яно ле, девет години с хайдути,
девет години с хайдути, на хайдутите войвода.
Никой си Яна не позна, че била Яна девойка,
познало я е, познало, чичовото и яргаче.
То си на Яна думаше: "Яно льо, ще те опазя,
Яно льо, ще те опазя, на седемдесет юнака."
Яна на Димчо думаше: "Димчо льо, не опазвай ме,
кога се в село идеме, любе ще да те залюбя."
Стоян по двори ходеше, алено конче водеше,
алено конче водеше и си на майка си думаше:
"Ще бягам мамо, ще бягам през девет села, в десето,
от двете руси девойки, от двете моми в селото.
Първата вика с тебе съм, втората вика твоя съм,
кажи ми мамо, речи ми, коя от двете да взема?
Взе ми ги синко и двете, майка ти синко кадърна,
две сватби синко да вдигнем, две люлки синко да люлеем."
Радо ле ти чула ли си, разбрала,
ти чула ли си, разбрала, че се Димитър ожени.
Чула съм мамо, разбрала, дано да е лъжа голяма.(x2)
Каква ти лъжа Радо ле, я излез Радо да видиш,
я излез Радо да видиш Димитровите дворове.
Дор три ми гайди свиреха, дор три тъпана биеха,
дор три тъпана биеха, дор три се хора виеха.
