Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Да напиша мемоари някак си не иде
по тия пусти тротоари спомена ще си отиде
Както тръгна си и ти, спомняш ли си?
Няма хора без души, без много сълзи
Две звезди и малък сечко под тях
така рисувам твоето лице, поне това видях
Дали е нужно да продължавам
от тия спомени единствено се наранявам
И да те видя сега какво да кажа не зная
да протегна ръка, да бъда с тебе до края?
Ти си толко близо, всъщност толко далеч
Говорим си без думи - очите нямат пряка реч
И любовта не е цвете, обаче всеки я мирише
плачат и боговете, ръката ми сама го пише
Не искам да повярвам, че т'ва е реалността
остави я Пепеляшка тя е в друга страна

И чаках всеки ден да дойдеш ти до мен
Но сякаш бягаше се по надалеч

Живея във Reality и вечно търся нас
в един измислен свят да сме реални ти и аз
Живея във Reality и не намирам как
в един измислен свят сърцата ни да са във такт

Мога да кажа, че с нея разговор само струва
много повече от всяка дето се купува
Т'ва е емоция - не можеш да платиш за нея
а моята емоция е т'ва дето живея
Пазя я като очите си, поне опитвам
към нея само силни чувства мога да изпитвам
Не е случайна, не е временно явление
луд съм по нея, а тя е моето лечение
Търся я толкова години и накрая, брат
тя ме откри, не мога да не го призная, брат
Какво харесвам във нея дори не знам
но знам, че където сме двама рая е там
Понякога се съмнявам в искреността й
но така е - душата ми има и тъмни стаи
Как да повярвам, че богинята в живота ми
си пада по такива като мене смотани!

Живея във Reality и вечно търся нас
в един измислен свят да сме реални ти и аз
Живея във Reality и не намирам как
в един измислен свят сърцата ни да са във такт

Зареди коментарите

Още текстове от Скандау и Светозар Христов